Ключа от нея няма да ти върна
Не те обичам. Вече съм сломена.Разбра ли ме? Отдавна преболя.А бях напред изцяло устременакъм щастието трудно в любовта. Помниш ли тогаз какво ми каза?Отвънка, там, на пътната врата.Мястото за тебе да не пазя,завинаги напускаш ме сега. Оглеждаше ме с поглед безразличен(като стоките от бит пазар).Обичах те, но ти бе ненаситени казваше за мен не ти е жал. Останах си сама и неразбрана.Прегърбена, като пречупен житен клас.Ръцете си за тебе бях събраламолитвено, на всеки кръгъл час. Така живеех ден след ден. Година...И всяка нощ разказвах ти за менвъв сънища. Но болката отминавъв бдения в молитвения ден! Сега не стой изправен до вратата,ключа от нея няма да ти върна.Изправих се след теб и за отплатаЖивота си свободен ще прегърна!
© Анета All rights reserved.
