8 feb 2014, 19:56

Ключе

648 0 9

А пътят е съвсем невъобразим.

Измолени пристанища... Огнища,

които днес разнасят тънък дим

към края, който, казват, че е нищо.

 

А той е, май че, винаги далеч.

Реша ли, че е близо, се изгубва.

Простя ли се с мечтата си за вечност,

разсипва се небето изкорубено

 

над цялата ми същност. Престояла,

но не с години, с векове милиарди -

еони време. Себе си приспало

в една почти порутена мансарда,

 

останала с два стола и ключе.

Но към какво, едва ли ще узная.

Два камъка край празното сърце,

които ще ги има и след края.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Дерали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички коментирали и оценили до този момент Като му свикна на сайта, ще отговарям поотделно.
  • Интересно! Хареса ми как фокусът се приближава....до ключето.
    Кинематографично е!
  • "Измолени пристанища" на фона на "Мечтата за Вечност". Трагизмът на едно противостояние, оставящо след себе си каменен натюрморт - 2 камъка - 2 несподелени души, за да напомнят на другите след нас, какво ги очаква в този свят - "идеята за слънце в безкрайните мъгли".

    Поздравление и добре дошла, Из! Приветствам те с радост, защото много харесвам оригиналната ти поезия, която промени идеята ми за поетична естетика!

    С най-сърдечен поздрав: Мисана
  • Добре дошла, Нели!
  • Наистина пишеш мъдро и хубаво! Поздрави и от мен!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...