Iszaard (Нели Дерали)
62 137
8 feb 2014, 19:56

Ключе 

  Poesía » Filosófica
516 0 9

А пътят е съвсем невъобразим.

Измолени пристанища... Огнища,

които днес разнасят тънък дим

към края, който, казват, че е нищо.

 

А той е, май че, винаги далеч.

Реша ли, че е близо, се изгубва.

Простя ли се с мечтата си за вечност,

разсипва се небето изкорубено

 

над цялата ми същност. Престояла,

но не с години, с векове милиарди -

еони време. Себе си приспало

в една почти порутена мансарда,

 

останала с два стола и ключе.

Но към какво, едва ли ще узная.

Два камъка край празното сърце,

които ще ги има и след края.

 

 

 

 

 

© Нели Дерали Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички коментирали и оценили до този момент Като му свикна на сайта, ще отговарям поотделно.
  • Интересно! Хареса ми как фокусът се приближава....до ключето.
    Кинематографично е!
  • "Измолени пристанища" на фона на "Мечтата за Вечност". Трагизмът на едно противостояние, оставящо след себе си каменен натюрморт - 2 камъка - 2 несподелени души, за да напомнят на другите след нас, какво ги очаква в този свят - "идеята за слънце в безкрайните мъгли".

    Поздравление и добре дошла, Из! Приветствам те с радост, защото много харесвам оригиналната ти поезия, която промени идеята ми за поетична естетика!

    С най-сърдечен поздрав: Мисана
  • Добре дошла, Нели!
  • Наистина пишеш мъдро и хубаво! Поздрави и от мен!
  • Извинена си! Надявам се скоро да се почувстваш уютно сред нас и да ни зарадваш с още хубави стихотворения!
  • Благодаря ви! Извинете ме, че отговарям така общо, но още не мога да се ориентирам добре в сайта.
  • А пътят продължава...
    Хареса ми тази философска творба.
    Поздрави!
  • Добре дошла, Нели!
Propuestas
: ??:??