27 mar 2008, 12:29

Ключът

  Poesía
689 0 8

Ключът към мен?...

Отдавна съм окрадена.

През девет земи

в десетата водка

е потънало имането.

Недей да сочиш

с пръст

пръстта

в очите ми...

Защото

твоята земя  

е ничия.

 

Ключът към мен?...

Това е

малка формула

с печатна грешка

в руски сборник.

А синусът от мен

са някакви си градуси,

които всъщност

са мехурчетата

в бирата ти.

 

Ключът към мен?...

Ключът е в теб.

Глупава съм

и вярвам на реклами.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
    Абе, Миме
  • Тук има две събития:
    1. Мацко, 'чупИ ми 'дето к'вото имаше чаши, а ключовете ги изля на куршуми! Ако целеха мен, щях да си направя ритуално самоубийство с тухлено хвърчило, гайда с компресор и бутилка шипков мармалад/малиии, к'ви ги плещя... ама стихът е толкова чудовищно добър, че още не моам ся усвЕстим!!!/!
    2. Я, Мира се появи. Супер!
    Ave
  • Образи...ежедневни и приказни същевременно.Поне ключът към сърцето ми се струва нещо приказно...
    Уникална си!
  • Браво!!!
  • Уникален стил и стих!!! Браво!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...