27 мар. 2008 г., 12:29

Ключът 

  Поэзия
556 0 8

Ключът към мен?...

Отдавна съм окрадена.

През девет земи

в десетата водка

е потънало имането.

Недей да сочиш

с пръст

пръстта

в очите ми...

Защото

твоята земя  

е ничия.

 

Ключът към мен?...

Това е

малка формула

с печатна грешка

в руски сборник.

А синусът от мен

са някакви си градуси,

които всъщност

са мехурчетата

в бирата ти.

 

Ключът към мен?...

Ключът е в теб.

Глупава съм

и вярвам на реклами.

 

 

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
    Абе, Миме
  • Тук има две събития:
    1. Мацко, 'чупИ ми 'дето к'вото имаше чаши, а ключовете ги изля на куршуми! Ако целеха мен, щях да си направя ритуално самоубийство с тухлено хвърчило, гайда с компресор и бутилка шипков мармалад/малиии, к'ви ги плещя... ама стихът е толкова чудовищно добър, че още не моам ся усвЕстим!!!/!
    2. Я, Мира се появи. Супер!
    Ave
  • Образи...ежедневни и приказни същевременно.Поне ключът към сърцето ми се струва нещо приказно...
    Уникална си!
  • Браво!!!
  • Уникален стил и стих!!! Браво!!!
  • Просто...Мария...и нейната уникална поезия...!
    с обич. Страшно ме впечатляваш!
  • аз искам ключ
    към женска гръд
    "ще го направя"-сказа свети петър
    три нощи го кова
    три дена не спа
    ...
    ослепях ,онемях,
    защо ми трябваше да отключвам ...


    те така некак ...
  • винаги се усмихвам, въпреки сериозността на думите в стихотворенията ти. уникален стил.
Предложения
: ??:??