27.03.2008 г., 12:29

Ключът

683 0 8

Ключът към мен?...

Отдавна съм окрадена.

През девет земи

в десетата водка

е потънало имането.

Недей да сочиш

с пръст

пръстта

в очите ми...

Защото

твоята земя  

е ничия.

 

Ключът към мен?...

Това е

малка формула

с печатна грешка

в руски сборник.

А синусът от мен

са някакви си градуси,

които всъщност

са мехурчетата

в бирата ти.

 

Ключът към мен?...

Ключът е в теб.

Глупава съм

и вярвам на реклами.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
    Абе, Миме
  • Тук има две събития:
    1. Мацко, 'чупИ ми 'дето к'вото имаше чаши, а ключовете ги изля на куршуми! Ако целеха мен, щях да си направя ритуално самоубийство с тухлено хвърчило, гайда с компресор и бутилка шипков мармалад/малиии, к'ви ги плещя... ама стихът е толкова чудовищно добър, че още не моам ся усвЕстим!!!/!
    2. Я, Мира се появи. Супер!
    Ave
  • Образи...ежедневни и приказни същевременно.Поне ключът към сърцето ми се струва нещо приказно...
    Уникална си!
  • Браво!!!
  • Уникален стил и стих!!! Браво!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...