19 abr 2020, 18:06  

Ключът е в нас

  Poesía » Civil
739 0 0

Ключът е в нас
 

Не мога да съм в ничие сънуване-
преминаваща сянка през нощта.
Сън в нечие бленувано безумие
и очакване, като жена мечта!

 

Мечтите имат свое пълнолуние.
Пълнят се с по капчица любов.
В утрото се будят в сладкодумие,
не кършат шпаги в ничий небосвод.

 

Хоризонти нови отварят в живота
да изтрият всички облачни петна.
Две страни от една чиста монета,
и се отплаща по-малко, по цена.

 

А мечтите , нека литнат смело
във фенерите на нечия любов,
да оживеят, като цвете земно
от нощен сън, да родят живот!

 

Не живеят в мислите ни тесни
свити в пристрастното бълнуване,
не са текст от измислените песни,
и рисунка - на хартия пълнолуние.

 

Тук сме,  в съзнателно сънуване
и творци във будността на цялост.
Трудно е, да се скътам в бленуване.
Пътувам с ключ на моята зрялост! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...