19 abr 2020, 18:06  

Ключът е в нас

  Poesía » Civil
744 0 0

Ключът е в нас
 

Не мога да съм в ничие сънуване-
преминаваща сянка през нощта.
Сън в нечие бленувано безумие
и очакване, като жена мечта!

 

Мечтите имат свое пълнолуние.
Пълнят се с по капчица любов.
В утрото се будят в сладкодумие,
не кършат шпаги в ничий небосвод.

 

Хоризонти нови отварят в живота
да изтрият всички облачни петна.
Две страни от една чиста монета,
и се отплаща по-малко, по цена.

 

А мечтите , нека литнат смело
във фенерите на нечия любов,
да оживеят, като цвете земно
от нощен сън, да родят живот!

 

Не живеят в мислите ни тесни
свити в пристрастното бълнуване,
не са текст от измислените песни,
и рисунка - на хартия пълнолуние.

 

Тук сме,  в съзнателно сънуване
и творци във будността на цялост.
Трудно е, да се скътам в бленуване.
Пътувам с ключ на моята зрялост! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...