19.04.2020 г., 18:06  

Ключът е в нас

740 0 0

Ключът е в нас
 

Не мога да съм в ничие сънуване-
преминаваща сянка през нощта.
Сън в нечие бленувано безумие
и очакване, като жена мечта!

 

Мечтите имат свое пълнолуние.
Пълнят се с по капчица любов.
В утрото се будят в сладкодумие,
не кършат шпаги в ничий небосвод.

 

Хоризонти нови отварят в живота
да изтрият всички облачни петна.
Две страни от една чиста монета,
и се отплаща по-малко, по цена.

 

А мечтите , нека литнат смело
във фенерите на нечия любов,
да оживеят, като цвете земно
от нощен сън, да родят живот!

 

Не живеят в мислите ни тесни
свити в пристрастното бълнуване,
не са текст от измислените песни,
и рисунка - на хартия пълнолуние.

 

Тук сме,  в съзнателно сънуване
и творци във будността на цялост.
Трудно е, да се скътам в бленуване.
Пътувам с ключ на моята зрялост! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...