29 jun 2007, 14:32

Кметски неволи в Нашту село

  Poesía
1K 0 11
хайде да се посмеем пак :-)

Насред село, на мегдана,
от сабахлян до сегиз
Куна, Мара и Йордана
с Кметя праят си пиниз.
То не беше шушу-мушу,
то не беше кис-кис-кис,
Кметя мЪлчи и са`услушва…
Някой ще яде мариз.

А каква била хавата:
Вчера някой в махалата
взел, че кмета наший сгащил
при Петрана по без гащи...
Уж са бил накапал с нещо
(май че със кафе горещо)
и Петрана го запрала...
Прала, как пък... Ала-бала!
То, прането, няма нужда
някоя женица чужда
да го търка и простира...

Кметката, като разбрала,
бясно се накокошинила
и кат` настървена хала
при Петрана понаминала,
пък каквато си е ячка,
(била е гюллетласкачка,
шампионка на Родината!)
на Петрана перушината
разфъндъчила набързо...
Та затуй седи превързан
гОркия ни Кмет несретен...
Като стоковед начетен
гледа и премига бързо.
Сал веднъж са поотвърза
от семейното оброчие,
пък за коцкар го нарочиха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Искрено ха-ха от мен!

  • Страхотно е,мила!
    Хубавичко се посмях!
    Много ти благодаря!!!
  • Марийке, ша та мъмрам. На целу селу си расказъла. Дъ ни съ укапи човяк нящу. Мъ вий дъ ни сте ривниви? Туй шъ да йе. Ама и нъ туй ляк имъ. Идвъйти идна пудир идна при мени и шъ са ръзбиръми. А вий виднага нъ кривъта пейкъ и клю-клю. Посли жината Стойна мъ бъхти с тиганя. Добре, чи съм държилиф нъ бой. Амъ нейсе. Минъло-бешало. Немъ дъ придирям. Записвъм тъ и тебе у наше селу Откровеново.
    Айде поздрави от бат Ваньо кмета

    Ели, поздрави за веселото настроение!!! След работа ми идва като мехлем за душата.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...