17 dic 2018, 8:43

Книга

989 1 2

През девет планини със гръм пристигам, 

внезапен, подивял и огнедишащ, 

по теб – простряна като жадна книга 

най-хубавия стих за да напиша.  

 

С перо от нощни устни да извая 

на всеки ред от белите ти листи 

препускащ почерка на мъжко тяло 

и сеещ грях, чрез грях да се пречистя.

 

Душата си по тебе да събличам 

с метафори, мечти, оксиморони, 

и всичко женско в теб след мен да срича 

поезия безумна и бездомна.

 ---

Светлооко утро ни намига, 

ала нямам още грам насита, 

че със страст написаната книга 

с удвоена страст се препрочита!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...