17 dic 2018, 8:43

Книга

992 1 2

През девет планини със гръм пристигам, 

внезапен, подивял и огнедишащ, 

по теб – простряна като жадна книга 

най-хубавия стих за да напиша.  

 

С перо от нощни устни да извая 

на всеки ред от белите ти листи 

препускащ почерка на мъжко тяло 

и сеещ грях, чрез грях да се пречистя.

 

Душата си по тебе да събличам 

с метафори, мечти, оксиморони, 

и всичко женско в теб след мен да срича 

поезия безумна и бездомна.

 ---

Светлооко утро ни намига, 

ала нямам още грам насита, 

че със страст написаната книга 

с удвоена страст се препрочита!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...