През девет планини със гръм пристигам,
внезапен, подивял и огнедишащ,
по теб – простряна като жадна книга
най-хубавия стих за да напиша.
С перо от нощни устни да извая
на всеки ред от белите ти листи
препускащ почерка на мъжко тяло
и сеещ грях, чрез грях да се пречистя.
Душата си по тебе да събличам
с метафори, мечти, оксиморони,
и всичко женско в теб след мен да срича
поезия безумна и бездомна. ...