Книгата на живота
Във нови времена и стари,
като кутия със цигари,
изпушвам стенни календари
и се разделям със другари.
И пиша книга на живота
да я четат и мойте близки.
Достигах аз висока кота,
познах и стъпалата ниски.
И във ръка със стиховете
обхождам хиляди небета.
На фльонга вързвам ветровете
и се прекланям пред кубета.
Животът ми е вече книга
със пълни страници до тука.
Не съм готов да кажа: Стига!
Надежда имам за сполука.
Но в съня си все сънувам,
че Господ горе ми намига.
Започвам аз да се вълнувам,
че той чете и мойта книга...
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Да Господ чете твоята книга и ти казва пиши, пиши!!!Докато има какво да кажеш и разкажеш!!!
-
Мъдрости казваш, Ники, а толкова простичко и достъпно!
И все с ярка образност!
-
Мъдро и истинско.Хареса ми!
-
Истински ме трогна мъдрата дистанцираност на тази изповед!
-
Колко точно си го казал,да всеки пише своята книга пред очите на Господ!После... като ни я прочете ,колко ли грешки ще си открием?
-
Запази надеждата, Никола!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
