Книгата на живота
Във нови времена и стари,
като кутия със цигари,
изпушвам стенни календари
и се разделям със другари.
И пиша книга на живота
да я четат и мойте близки.
Достигах аз висока кота,
познах и стъпалата ниски.
И във ръка със стиховете
обхождам хиляди небета.
На фльонга вързвам ветровете
и се прекланям пред кубета.
Животът ми е вече книга
със пълни страници до тука.
Не съм готов да кажа: Стига!
Надежда имам за сполука.
Но в съня си все сънувам,
че Господ горе ми намига.
Започвам аз да се вълнувам,
че той чете и мойта книга...
© Никола Апостолов All rights reserved.
