koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
2 июл. 2014 г., 07:47

Книгата на живота 

  Поэзия » Философская
469 0 6

Във нови времена и стари,

като кутия със цигари,

изпушвам стенни календари

и се разделям със другари.

 

И пиша книга на живота

да я четат и мойте близки.

Достигах аз висока кота,

познах и стъпалата ниски.

 

И във ръка със стиховете

обхождам хиляди небета.

На фльонга вързвам ветровете

и се прекланям пред кубета.

 

Животът ми е вече книга

със пълни страници до тука.

Не съм готов да кажа: Стига!

Надежда имам за сполука.

 

Но в съня си все сънувам,

че Господ горе ми намига.

Започвам аз да се вълнувам,

че той чете и мойта книга...

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да Господ чете твоята книга и ти казва пиши, пиши!!!Докато има какво да кажеш и разкажеш!!!
  • Мъдрости казваш, Ники, а толкова простичко и достъпно!
    И все с ярка образност!
  • Мъдро и истинско.Хареса ми!
  • Истински ме трогна мъдрата дистанцираност на тази изповед!
  • Колко точно си го казал,да всеки пише своята книга пред очите на Господ!После... като ни я прочете ,колко ли грешки ще си открием?
  • Запази надеждата, Никола!
Предложения
: ??:??