2 июл. 2014 г., 07:47

Книгата на живота 

  Поэзия » Философская
5.0 / 5
537 0 6
Във нови времена и стари,
като кутия със цигари,
изпушвам стенни календари
и се разделям със другари.
И пиша книга на живота
да я четат и мойте близки.
Достигах аз висока кота,
познах и стъпалата ниски.
И във ръка със стиховете
обхождам хиляди небета.
На фльонга вързвам ветровете
и се прекланям пред кубета. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...

Ещё произведения »