Свредел безмилостно в гърдите дълбае,
в душата ми рана дълбока копае,
мъката единствен е мой господар,
сълзите извират – от Господа дар.
Пламъкът угаснал е вече в очите,
какво е усмивка не знаят устните,
ръцете са празни – оголени клони,
устата молитви към тебе отрони.
Протягам ръцете, но ти си в безкрая
и да те докосна не мога, аз зная,
във нас все още любовта гори,
разстояние жестоко с теб ни дели. ...