maia-nik (Мая Николова)
6 7
2 ago 2009, 22:27

Книгата на любовта 

  Poesía » De amor
500 0 6

Свредел безмилостно в гърдите дълбае,

в душата ми рана дълбока копае,

мъката единствен е мой господар,

сълзите извират – от Господа дар.

Пламъкът угаснал е вече в очите,

какво е усмивка не знаят устните,

ръцете са празни – оголени клони,

устата  молитви към тебе отрони.

Протягам ръцете, но ти си в безкрая

и да те докосна не мога, аз зная,

във нас все още любовта гори,

разстояние жестоко с теб ни дели.

Тягостно нижат се нощите, дните,

в самота минават и пълнят очите,

сърцето ми само за тебе мечтае,

ще има ли среща отново, гадае.

Но вярата в мене е силна и зная,

че на тъгата наближил е краят

и вярвам, че нашата бъдеща среща

ще бъде отново безумно  гореща.

Ще ни приспиват сутрин щурците,

„Обичам те” страстно ще шепнат устните,

нощта ще ни скрива в свойта тъма,

за да четеме  книгата на любовта!

© Мая Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??