Кобила
И съвсем се превърнах в уморена кобила,
лудо препусках, но съм вече без сила.
Косъмът ми вече не е толкоз лъскав,
подковите поизхабени, ребърца броят се -
като птички изтощени.
Глезените - тънки, нестабилни,
кат' пияни лъкатушат,
голямото измършавяло тяло
всеки ден по-малко слушат.
А очите са най-зле - трескави и мътни,
две мъртви езера - онемели, непристъпни.
За предишната кобила да напомня си остана
буйният ù темперамент, гривата ù разпиляна!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гъсеница Todos los derechos reservados
