Кобила
И съвсем се превърнах в уморена кобила,
лудо препусках, но съм вече без сила.
Косъмът ми вече не е толкоз лъскав,
подковите поизхабени, ребърца броят се -
като птички изтощени.
Глезените - тънки, нестабилни,
кат' пияни лъкатушат,
голямото измършавяло тяло
всеки ден по-малко слушат.
А очите са най-зле - трескави и мътни,
две мъртви езера - онемели, непристъпни.
За предишната кобила да напомня си остана
буйният ù темперамент, гривата ù разпиляна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гъсеница Всички права запазени
