gasenica (Гъсеница)
49 287
10.10.2014 г., 7:39 ч.

Кобила 

  Поезия » Друга
492 0 4

И съвсем се превърнах в уморена кобила,

лудо препусках, но съм вече без сила.

Косъмът ми вече не е толкоз лъскав,

подковите поизхабени, ребърца броят се -

като птички изтощени.

 

Глезените - тънки, нестабилни,

кат' пияни лъкатушат,

голямото измършавяло тяло

всеки ден по-малко слушат.

 

А очите са най-зле - трескави и мътни,

две мъртви езера - онемели, непристъпни.

За предишната кобила да напомня си остана

буйният ù темперамент, гривата ù разпиляна!

 

© Гъсеница Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за пожеланието, Велин! Ще се постарая!
  • Красиво написано. Представих си го и образно. С пожелания да си върнеш "буйният ù темперамент" и "гривата ù разпиляна"!
  • Обнадеждаваща е вярата ти в мен, Антоан! Отново благодаря! Шарен, щур и широко усмихнат ден!
  • Била съм и сърничка, но сега кобилата е на ход. :D Благодаря ти, Антоан!
Предложения
: ??:??