И съвсем се превърнах в уморена кобила,
лудо препусках, но съм вече без сила.
Косъмът ми вече не е толкоз лъскав,
подковите поизхабени, ребърца броят се -
като птички изтощени.
Глезените - тънки, нестабилни,
кат' пияни лъкатушат,
голямото измършавяло тяло
всеки ден по-малко слушат.
А очите са най-зле - трескави и мътни,
две мъртви езера - онемели, непристъпни.
За предишната кобила да напомня си остана
буйният ù темперамент, гривата ù разпиляна!
© Гъсеница All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
