Подарък е – в червена опаковка.
Навярно панделката е сатен...
Признавам, беше странна постановка,
но знам какво очакваха от мен...
Омайна бе. И дишаща. И жива
с ленивата усмивка на уста –
пречупено през личната ми призма,
официално вече съм в беда.
Прокарвам пръст по шията изящна
и падам право в стария капан...
обвивката да свалям е прекрасно –
жребец е пулсът ми на бонвиван.
И ароматът ѝ през мен минава,
въпросът е... каква ли е на вкус?!
Под устните ми сякаш се взривява
с усещане за шоколадов мус.
Желание под пръстите ми стене
и в нас се утаява тишина.
Умирам!... и надявам се да вземе
нещата (всички!) в... своята ръка.
Жени Иванова
© Jasmin Todos los derechos reservados