5.01.2022 г., 6:50

Код: червено

816 7 11

Подарък е – в червена опаковка.

Навярно панделката е сатен...

Признавам, беше странна постановка,

но знам какво очакваха от мен...

 

Омайна бе. И дишаща. И жива

с ленивата усмивка на уста –

пречупено през личната ми призма,

официално вече съм в беда.

 

Прокарвам пръст по шията изящна

и падам право в стария капан...

обвивката да свалям е прекрасно –

жребец е пулсът ми на бонвиван.

 

И ароматът ѝ през мен минава,

въпросът е... каква ли е на вкус?!

Под устните ми сякаш се взривява

с усещане за шоколадов мус.

 

Желание под пръстите ми стене

и в нас се утаява тишина.

Умирам!... и надявам се да вземе

нещата (всички!) в... своята ръка.

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Роси, благодаря ти от цялото си сърце! Думите ти означават много за мен! ❤
  • Желание под пръстите ми стене
    и в нас се утаява тишина.
    Майстор си,Жени!
  • Да, мотивът е онова магично и тайнствено привличане, което ни кара да се променяме Много благодаря, Димитър, че спряхте и при мен!
  • Звучи многопластово, има повече от едно значения. Преживяванията присъстват, но мотивацията е тайнственост, загадъчност, неизвестност. Неизвестност има и в очакваното продължение...
  • Дейка, стана ми радостно, че си била тук!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...