Слушай…
Гласът ми идва от най-прозрачните нишки на сърцето ми!
Омръзна ми иронията, пробягваща в гласа ти.
Омръзна ми да ти прощавам милиарди пъти.
Слушай…
Обичам трепетите в същността ми,
опиянена от магнетичността на твоето „Аз”!
Обичам очите ти пъстри, големи и влажни,
които сякаш ме целуват нежно
и тогава попадам в дълбините на твоята истина…
Истината, която пее…
Дори и през клепачите на сърцето ти… ...