… което можеш само ТИ!
Слушай…
Гласът ми идва от най-прозрачните нишки на сърцето ми!
Омръзна ми иронията, пробягваща в гласа ти.
Омръзна ми да ти прощавам милиарди пъти.
Слушай…
Обичам трепетите в същността ми,
опиянена от магнетичността на твоето „Аз”!
Обичам очите ти пъстри, големи и влажни,
които сякаш ме целуват нежно
и тогава попадам в дълбините на твоята истина…
Истината, която пее…
Дори и през клепачите на сърцето ти…
Слушай…
Не е ли време за помирение вече?
Или мислиш, че пясъкът на любовта ни отдавна изтече…
Докосни ме с поглед,
погали ме с него по душата.
Но не онази - видимата, гримираната, безпощадната!
А онази - голямата, беззащитната, непорочната…
Онази - чистата капка сълза, облечена в откровение.
Целуни я с топли думи!
Такива, каквито можеш да шепнеш само ти…
…
Лесно стопяваш туй, що ми не дава да дишам…
Туй, що ме кара поглед да вдигна нагоре,
та да не опаря тревата с капки ситен огън…
…сребърна буря от кристални полу-сърца роса,
окъпани от вихрушката на любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
Благодаря ви!
