Ти в трепет мъглив
пристигаш студен. И сънлив.
Целуваш покоя умрял,
очите му дори не видял...
Връщаш към нежност ръцете,
някъде забравени в леда.
Носиш аромата на цвете,
което с дъха си оставя следа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.