26 jul 2008, 1:15

Кофата с боклук

958 0 2

Търся нейде кофата,

пълна със боклук.

Там изхвърлих спомени,

филмирани без говор, звук.

 

Със капака и ръждата

хората се отвращаваха във миг,

без да видят колко чисто

стария килим смених.

 

Трака нощем гнида

или просто тъмнината

чака всички да си идат,

да даде покой в душата.

 

И вълчица сякаш вие

в тая мръсна кофа,

някой казва звяра да убием,

но животът не е ли мил на всеки?

 

Стига сте изхвърляли,

кръпките се пръснаха,

със обидите и груботата

обезличихте вий душата.

 

Намерих тази кофа,

пълна със боклук,

там изхвърлих спомени,

филмирани без говор, звук.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...