Карамелка (Ваня)
48 245
Jul 26, 2008, 1:15 AM

Кофата с боклук 

  Poetry » Love
695 0 2

Търся нейде кофата,

пълна със боклук.

Там изхвърлих спомени,

филмирани без говор, звук.

 

Със капака и ръждата

хората се отвращаваха във миг,

без да видят колко чисто

стария килим смених.

 

Трака нощем гнида

или просто тъмнината

чака всички да си идат,

да даде покой в душата.

 

И вълчица сякаш вие

в тая мръсна кофа,

някой казва звяра да убием,

но животът не е ли мил на всеки?

 

Стига сте изхвърляли,

кръпките се пръснаха,

със обидите и груботата

обезличихте вий душата.

 

Намерих тази кофа,

пълна със боклук,

там изхвърлих спомени,

филмирани без говор, звук.

© Ваня All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??