Кофата с боклук
Търся нейде кофата,
пълна със боклук.
Там изхвърлих спомени,
филмирани без говор, звук.
Със капака и ръждата
хората се отвращаваха във миг,
без да видят колко чисто
стария килим смених.
Трака нощем гнида
или просто тъмнината
чака всички да си идат,
да даде покой в душата.
И вълчица сякаш вие
в тая мръсна кофа,
някой казва звяра да убием,
но животът не е ли мил на всеки?
Стига сте изхвърляли,
кръпките се пръснаха,
със обидите и груботата
обезличихте вий душата.
Намерих тази кофа,
пълна със боклук,
там изхвърлих спомени,
филмирани без говор, звук.
© Ваня All rights reserved.
