Кофата с боклук
Търся нейде кофата,
пълна със боклук.
Там изхвърлих спомени,
филмирани без говор, звук.
Със капака и ръждата
хората се отвращаваха във миг,
без да видят колко чисто
стария килим смених.
Трака нощем гнида
или просто тъмнината
чака всички да си идат,
да даде покой в душата.
И вълчица сякаш вие
в тая мръсна кофа,
някой казва звяра да убием,
но животът не е ли мил на всеки?
Стига сте изхвърляли,
кръпките се пръснаха,
със обидите и груботата
обезличихте вий душата.
Намерих тази кофа,
пълна със боклук,
там изхвърлих спомени,
филмирани без говор, звук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Всички права запазени
