Сега стоя пак пред счупено стъкло,
вглеждам се в далечината тихо
и пак се питам дали ще бъде, каквото е било,
или ще бъде мрачно, безмълвно, сухо?
Дали надеждата у нас умря отдавна,
или съживихме я с мъничко сълзи?
Дали мечтата между нас увяхна,
изгубена сред дивите реки?
Как така внезапно силите умряха
и вярата в доброто в нас?
Как душата ми стана по-черна от мрака?
И как се моля в този час. ...