кога
вглеждам се в далечината тихо
и пак се питам дали ще бъде, каквото е било,
или ще бъде мрачно, безмълвно, сухо?
Дали надеждата у нас умря отдавна,
или съживихме я с мъничко сълзи?
Дали мечтата между нас увяхна,
изгубена сред дивите реки?
Как така внезапно силите умряха
и вярата в доброто в нас?
Как душата ми стана по-черна от мрака?
И как се моля в този час.
Ще узнаеш, може би, после
всичко, що до днес не разбра,
но дали ще бъде утре,
или когато аз вече ще съм сама!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг Все права защищены
