Кога?!
Господи! Нима не осъзнаваш,
че себе си рушиш?!
Вина и гняв, омраза-
с тях са пълни дните ти.
Защо поне веднъж
не кажеш "АЗ Благодаря"?!
Защо поне веднъж
не подадеш безкористно ръка?!
Защо не се огледаш
без егоистичните си очила?
Като къртица в тъмното се влачиш
далеч от всяка красота.
Страхът от цветовете те владее,
но кой не го е страх?
Кога ли, дявол да го вземе,
ще си пребориш с твоя мрак?!
че себе си рушиш?!
Вина и гняв, омраза-
с тях са пълни дните ти.
Защо поне веднъж
не кажеш "АЗ Благодаря"?!
Защо поне веднъж
не подадеш безкористно ръка?!
Защо не се огледаш
без егоистичните си очила?
Като къртица в тъмното се влачиш
далеч от всяка красота.
Страхът от цветовете те владее,
но кой не го е страх?
Кога ли, дявол да го вземе,
ще си пребориш с твоя мрак?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados
