4.03.2007 г., 10:13

Кога?!

Поезия

648 0 0

Господи! Нима не осъзнаваш,
че себе си рушиш?!
Вина и гняв, омраза-
с тях са пълни дните ти.
Защо поне веднъж
не кажеш "АЗ Благодаря"?!
Защо поне веднъж
не подадеш безкористно ръка?!
Защо не се огледаш
без егоистичните си очила?
Като къртица в тъмното се влачиш
далеч от всяка красота.
Страхът от цветовете те владее,
но кой не го е страх?
Кога ли, дявол да го вземе,
ще си пребориш с твоя мрак?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0