Mar 4, 2007, 10:13 AM

Кога?!

Poetry

650 0 0

Господи! Нима не осъзнаваш,
че себе си рушиш?!
Вина и гняв, омраза-
с тях са пълни дните ти.
Защо поне веднъж
не кажеш "АЗ Благодаря"?!
Защо поне веднъж
не подадеш безкористно ръка?!
Защо не се огледаш
без егоистичните си очила?
Като къртица в тъмното се влачиш
далеч от всяка красота.
Страхът от цветовете те владее,
но кой не го е страх?
Кога ли, дявол да го вземе,
ще си пребориш с твоя мрак?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0