Mar 4, 2007, 10:13 AM
Кога?!
Господи! Нима не осъзнаваш,
че себе си рушиш?!
Вина и гняв, омраза-
с тях са пълни дните ти.
Защо поне веднъж
не кажеш "АЗ Благодаря"?!
Защо поне веднъж
не подадеш безкористно ръка?!
Защо не се огледаш
без егоистичните си очила?
Като къртица в тъмното се влачиш
далеч от всяка красота.
Страхът от цветовете те владее,
но кой не го е страх?
Кога ли, дявол да го вземе,
ще си пребориш с твоя мрак?!
че себе си рушиш?!
Вина и гняв, омраза-
с тях са пълни дните ти.
Защо поне веднъж
не кажеш "АЗ Благодаря"?!
Защо поне веднъж
не подадеш безкористно ръка?!
Защо не се огледаш
без егоистичните си очила?
Като къртица в тъмното се влачиш
далеч от всяка красота.
Страхът от цветовете те владее,
но кой не го е страх?
Кога ли, дявол да го вземе,
ще си пребориш с твоя мрак?!
© Шопландия Софийска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
