Mar 4, 2007, 10:13 AM

Кога?!

Poetry

656 0 0

Господи! Нима не осъзнаваш,
че себе си рушиш?!
Вина и гняв, омраза-
с тях са пълни дните ти.
Защо поне веднъж
не кажеш "АЗ Благодаря"?!
Защо поне веднъж
не подадеш безкористно ръка?!
Защо не се огледаш
без егоистичните си очила?
Като къртица в тъмното се влачиш
далеч от всяка красота.
Страхът от цветовете те владее,
но кой не го е страх?
Кога ли, дявол да го вземе,
ще си пребориш с твоя мрак?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0