15 sept 2009, 12:38

Кога 

  Poesía
634 0 5

 

КОГА

 

 

Аз съм Жената -

майката и дъщерята,

и любимата -

може би.

Аз съм Земята -

сътворението и утробата,

и изгревът -

дали?

Най-вече,

вече съм залезът,

облакът и дъждът,

попиващ в пръстта.

Аз ще бъда пръстта -

не може би, нито дали,

а просто кога?

После...

После ще бъда

само мисъл,

НАЛИ?

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??