iliana_08.1962 (Илиана Петрова) iliana_08.1962 (Илиана Петрова)
89
Sep 15, 2009, 12:38 PM

Кога

  Poetry
892 0 5

 

КОГА

 

 

Аз съм Жената -

майката и дъщерята,

и любимата -

може би.

Аз съм Земята -

сътворението и утробата,

и изгревът -

дали?

Най-вече,

вече съм залезът,

облакът и дъждът,

попиващ в пръстта.

Аз ще бъда пръстта -

не може би, нито дали,

а просто кога?

После...

После ще бъда

само мисъл,

НАЛИ?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0