КОГА
Аз съм Жената -
майката и дъщерята,
и любимата -
може би.
Аз съм Земята -
сътворението и утробата,
и изгревът -
дали?
Най-вече,
вече съм залезът,
облакът и дъждът,
попиващ в пръстта.
Аз ще бъда пръстта -
не може би, нито дали,
а просто кога?
После...
После ще бъда
само мисъл,
НАЛИ?
© Илиана Петрова Всички права запазени