Кога ли
във вазата, препълнена от чувства,
живота си в букет ще подредя?
И коня, волно в степите препуснал,
със ласо и юзда ще покоря?
Кога ще вържа прерийния вятър
на детството в спасителния бряг?
Ще се завия с облаче, когато
застана пред пречистващия праг.
И вкусила мига на свободата,
несбъднатото в мен ще претворя.
Ще се разпръсна щедро над земята. ...