Aug 1, 2008, 10:49 PM
Кога ли
Кога ли
във вазата, препълнена от чувства,
живота си в букет ще подредя?
И коня, волно в степите препуснал,
със ласо и юзда ще покоря?
Кога ще вържа прерийния вятър
на детството в спасителния бряг?
Ще се завия с облаче, когато
застана пред пречистващия праг.
И вкусила мига на свободата,
несбъднатото в мен ще претворя.
Ще се разпръсна щедро над земята.
Пък после ще се преродя... В трева...
© Бианка Габровска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чудесен стих!!!
-
Кога ли?
Ти го правиш и сега... в търсене на себе си, чрез полета на душата и смирението да бъдеш трева!
Възхити ме! -
"ще се преродя... В трева..."
Това..."Симба"
е кръговратът на живота. Антилопите ядат трева... ние ядем Антилопи......
С поздрав към теб:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=107040
-
"Кога ли
във вазата, препълнена от чувства,
живота си в букет ще подредя?"
Ухание от нежност, доброта и чар
Прекрасен стих без вазата макар...
-
ще се преродя... В трева...
-
Не зная как го правиш, но след всеки твой стих сърцето ми прескача...
-
Възвишен стих!!!
Поздравления!!! -
Хубав стих, радваш читателите!
-
"Кога ли
във вазата, препълнена от чувства,
живота си в букет ще подредя?"
Е, както винаги, Уенди, елегантно и мъдро!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Всеки твой стих докосва душата, Бианка!
Благодаря ти!