29 sept 2009, 18:06

Кога ли ще ми мине? Дано да бъде скоро.

996 0 3

                                              


Прочети ме в книга,
изиграй ме в театър,
чуй ме в нежното пиано.
Усети мига,
повява вятър,
аз и ти сме само.

Пожелай ми слънчогледи,
облечи ме в разказ,
съблечи го после нежно.

Във очите ни са слети
бягство, шоколад и ласки,
няма нищо невъзможно.

Виж се в мен като във огледало,
покажи ме на света си,
виж ме във пречупената си душа.
Моето сърце до днес не е туптяло,
скрий ме в себе си
и в есенната тишина…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислава Благоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...