29.09.2009 г., 18:06

Кога ли ще ми мине? Дано да бъде скоро.

995 0 3

                                              


Прочети ме в книга,
изиграй ме в театър,
чуй ме в нежното пиано.
Усети мига,
повява вятър,
аз и ти сме само.

Пожелай ми слънчогледи,
облечи ме в разказ,
съблечи го после нежно.

Във очите ни са слети
бягство, шоколад и ласки,
няма нищо невъзможно.

Виж се в мен като във огледало,
покажи ме на света си,
виж ме във пречупената си душа.
Моето сърце до днес не е туптяло,
скрий ме в себе си
и в есенната тишина…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Благоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...