20 feb 2007, 9:35

КОГА ЛЮБОВТА СЕ ПРЕВРЪЩА В МРЪСНА ИГРА

  Poesía
884 0 9

 

 

(рубая)

 

Някога някой ще каже ли на света,

че Любовта се превръща в мръсна игра 

когато се забавляваш, намирайки се в клетка,

или с красота разбиваш чужди сърца?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трогнат съм, Белоснежке! Пожелавам ти да я познаеш! И всеки ден някой да се бори, за да те заслужи! Както и всички останали тук! Всеки ден, всеки час! Всеки миг!
  • Помня, разбира се! Именно за това написах подобно сравнение - любовта като небе. "Пожелавам ти да познаеш..." беше едно от първите неща, които прочетох от теб, много ми хареса и дори още тогава си го запазих!
    Поздравче!
  • Благодаря на всички, които са ми отделили време!
    Да, Гери, съгласен съм, че истинската обич е като небето. Помниш ли - преди време бях се осмелил да публикувам тук това:
    ---
    ПОЖЕЛАВАМ ТИ ДА ПОЗНАЕШ...
    Пожелавам ти да познаеш истинската любов!
    Тя не е като Слънцето, защото то топли само през деня, изгаря безмилостно всички, пожелали да го докоснат. По време на буря слънцето се скрива, вместо да е до теб за помощ и винаги след него около теб настъпва тъмна, непрогледна нощ.
    Истинската любов не е и като ураган, който връхлита внезапно, опустошава всичко в душата ти, но също така бързо стихва и се загубва в далечината, оставяйки след себе си само болка и разрушени сърца.

    Нека да познаеш и да те обикнат с истинската любов, с онази, която е като небето над нас – винаги по своему красиво, загадъчно нежно, безкрайно и вечно.
    -----
    Джейни, разбирам какво съм предизвикал у теб с тези мои редове! Нищо друго не мога да кажа! Защото всеки се надява да срещне истински чувства в отговор на своите!
  • Ако е истинска, няма да се превърне в игра!
  • Поздрави и за двата стиха, Вили!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...