20.02.2007 г., 9:35

КОГА ЛЮБОВТА СЕ ПРЕВРЪЩА В МРЪСНА ИГРА

882 0 9

 

 

(рубая)

 

Някога някой ще каже ли на света,

че Любовта се превръща в мръсна игра 

когато се забавляваш, намирайки се в клетка,

или с красота разбиваш чужди сърца?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трогнат съм, Белоснежке! Пожелавам ти да я познаеш! И всеки ден някой да се бори, за да те заслужи! Както и всички останали тук! Всеки ден, всеки час! Всеки миг!
  • Помня, разбира се! Именно за това написах подобно сравнение - любовта като небе. "Пожелавам ти да познаеш..." беше едно от първите неща, които прочетох от теб, много ми хареса и дори още тогава си го запазих!
    Поздравче!
  • Благодаря на всички, които са ми отделили време!
    Да, Гери, съгласен съм, че истинската обич е като небето. Помниш ли - преди време бях се осмелил да публикувам тук това:
    ---
    ПОЖЕЛАВАМ ТИ ДА ПОЗНАЕШ...
    Пожелавам ти да познаеш истинската любов!
    Тя не е като Слънцето, защото то топли само през деня, изгаря безмилостно всички, пожелали да го докоснат. По време на буря слънцето се скрива, вместо да е до теб за помощ и винаги след него около теб настъпва тъмна, непрогледна нощ.
    Истинската любов не е и като ураган, който връхлита внезапно, опустошава всичко в душата ти, но също така бързо стихва и се загубва в далечината, оставяйки след себе си само болка и разрушени сърца.

    Нека да познаеш и да те обикнат с истинската любов, с онази, която е като небето над нас – винаги по своему красиво, загадъчно нежно, безкрайно и вечно.
    -----
    Джейни, разбирам какво съм предизвикал у теб с тези мои редове! Нищо друго не мога да кажа! Защото всеки се надява да срещне истински чувства в отговор на своите!
  • Ако е истинска, няма да се превърне в игра!
  • Поздрави и за двата стиха, Вили!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...