4 ago 2006, 12:01

Кога прошката е невъзможна?

  Poesía
880 0 6

 

Четейки"Трудно да простиш"

от Радослав Войнов

 

Щом през годините
мачкаш и лазиш,
ти ги превръщаш
в различни -
не можеш добро
в сърце да запазиш,
но прошка ще търсиш
за дни неприлични.


Потънал
в различие изцяло,
загубваш
лика си човечен,
че то,
добрината изяло,
убива
светлика ти вечен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никой не е само добър или само лош.Ти си голям философ!Човек - значи грешен.Ако бъдеш светец как ще боготвориш Светеца?
    Мисля, че това си искал да кажеш...
  • Определяща е позицията,от която се възприемат нещата.
    Използвайки конкретната ситуация,но визирайки всички прочетени текстове,казах едно голямо благодаря..Очевидно не съм се изразила ясно..
    Поздрав!
  • Не е възможно да простиш,
    когато ти самият правиш грях!
    Но като грешен,
    у теб
    покълва
    потребността от опрощение,
    свързано с покаянието,
    а това предполага
    промяна
    на поведението.
    Даването
    и получаването
    на прошката
    не е формален акт,
    а е практически въпрос,
    изискващ и особена нагласа,
    която може да дойде
    единствено
    от промяната
    на поведението.
  • Никол, инересното, за което говориш е от сферата на особеното и е съизмеримо с твоята деликатност, чрез която сега искаш да изкажеш нещо невъзможно - когато общуването се прекъсва, то става химерично.
    Поздрав!
  • Как да потърсиш
    за дни неприлични
    прошката,
    щом като нея
    ти не си дал?
    Как да запазиш
    в сърцето доброто,
    щом отминавайки
    гръб си му дал?
    Как да запазиш
    лика си човечен,
    щом си на някому
    зло пожелал?
    Срещайки обич
    искрата угасваш,
    щом като нямаш
    в душата си жар.

    Валери!Поздрав за поучителния текст!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...