Aug 4, 2006, 12:01 PM

Кога прошката е невъзможна?

  Poetry
874 0 6

 

Четейки"Трудно да простиш"

от Радослав Войнов

 

Щом през годините
мачкаш и лазиш,
ти ги превръщаш
в различни -
не можеш добро
в сърце да запазиш,
но прошка ще търсиш
за дни неприлични.


Потънал
в различие изцяло,
загубваш
лика си човечен,
че то,
добрината изяло,
убива
светлика ти вечен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никой не е само добър или само лош.Ти си голям философ!Човек - значи грешен.Ако бъдеш светец как ще боготвориш Светеца?
    Мисля, че това си искал да кажеш...
  • Определяща е позицията,от която се възприемат нещата.
    Използвайки конкретната ситуация,но визирайки всички прочетени текстове,казах едно голямо благодаря..Очевидно не съм се изразила ясно..
    Поздрав!
  • Не е възможно да простиш,
    когато ти самият правиш грях!
    Но като грешен,
    у теб
    покълва
    потребността от опрощение,
    свързано с покаянието,
    а това предполага
    промяна
    на поведението.
    Даването
    и получаването
    на прошката
    не е формален акт,
    а е практически въпрос,
    изискващ и особена нагласа,
    която може да дойде
    единствено
    от промяната
    на поведението.
  • Никол, инересното, за което говориш е от сферата на особеното и е съизмеримо с твоята деликатност, чрез която сега искаш да изкажеш нещо невъзможно - когато общуването се прекъсва, то става химерично.
    Поздрав!
  • Как да потърсиш
    за дни неприлични
    прошката,
    щом като нея
    ти не си дал?
    Как да запазиш
    в сърцето доброто,
    щом отминавайки
    гръб си му дал?
    Как да запазиш
    лика си човечен,
    щом си на някому
    зло пожелал?
    Срещайки обич
    искрата угасваш,
    щом като нямаш
    в душата си жар.

    Валери!Поздрав за поучителния текст!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....