Кога прошката е невъзможна? 

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

• ria (Гергана Иванова)

  2006-08-05T09:46:10+03:00
  Никой не е само добър или само лош.Ти си голям философ!Човек - значи грешен.Ако бъдеш светец как ще боготвориш Светеца?
  Мисля, че това си искал да кажеш...
• filantrop (Николинка Станчева)

  2006-08-05T08:29:54+03:00
  Определяща е позицията,от която се възприемат нещата.
  Използвайки конкретната ситуация,но визирайки всички прочетени текстове,казах едно голямо благодаря..Очевидно не съм се изразила ясно..
  Поздрав!
• MOJSEI (Валери Рибаров)

  2006-08-04T18:40:05+03:00
  Не е възможно да простиш,
  когато ти самият правиш грях!
  Но като грешен,
  у теб
  покълва
  потребността от опрощение,
  свързано с покаянието,
  а това предполага
  промяна
  на поведението.
  Даването
  и получаването
  на прошката
  не е формален акт,
  а е практически въпрос,
  изискващ и особена нагласа,
  която може да дойде
  единствено
  от промяната
  на поведението.
• MOJSEI (Валери Рибаров)

  2006-08-04T18:17:02+03:00
  Никол, инересното, за което говориш е от сферата на особеното и е съизмеримо с твоята деликатност, чрез която сега искаш да изкажеш нещо невъзможно - когато общуването се прекъсва, то става химерично.
  Поздрав!
• LYCKI (Росица Петрова)

  2006-08-04T16:41:45+03:00
  Как да потърсиш
  за дни неприлични
  прошката,
  щом като нея
  ти не си дал?
  Как да запазиш
  в сърцето доброто,
  щом отминавайки
  гръб си му дал?
  Как да запазиш
  лика си човечен,
  щом си на някому
  зло пожелал?
  Срещайки обич
  искрата угасваш,
  щом като нямаш
  в душата си жар.
  
  Валери!Поздрав за поучителния текст!
• filantrop (Николинка Станчева)

  2006-08-04T14:59:13+03:00
  Интересно въздействие имат стиховете ти.Не можеш ей така да ги отминеш.И вълнуват..и замислят..Сигурно затова пропускам коментарите.Но моето благодаря,макар и само в мислите,все някак трябва да стига до тебе.
  Поздрав!