4.08.2006 г., 12:01 ч.
Кога прошката е невъзможна?
Четейки"Трудно да простиш"
от Радослав Войнов
Щом през годините
мачкаш и лазиш,
ти ги превръщаш
в различни -
не можеш добро
в сърце да запазиш,
но прошка ще търсиш
за дни неприлични.
Потънал
в различие изцяло,
загубваш
лика си човечен,
че то,
добрината изяло,
убива
светлика ти вечен.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Определяща е позицията,от която се възприемат нещата.
Използвайки конкретната ситуация,но визирайки всички прочетени текстове,казах едно голямо благодаря..Очевидно не съм се изразила ясно..
Поздрав! -
Не е възможно да простиш,
когато ти самият правиш грях!
Но като грешен,
у теб
покълва
потребността от опрощение,
свързано с покаянието,
а това предполага
промяна
на поведението.
Даването
и получаването
на прошката
не е формален акт,
а е практически въпрос,
изискващ и особена нагласа,
която може да дойде
единствено
от промяната
на поведението. -
Никол, инересното, за което говориш е от сферата на особеното и е съизмеримо с твоята деликатност, чрез която сега искаш да изкажеш нещо невъзможно - когато общуването се прекъсва, то става химерично.
Поздрав! -
Как да потърсиш
за дни неприлични
прошката,
щом като нея
ти не си дал?
Как да запазиш
в сърцето доброто,
щом отминавайки
гръб си му дал?
Как да запазиш
лика си човечен,
щом си на някому
зло пожелал?
Срещайки обич
искрата угасваш,
щом като нямаш
в душата си жар.
Валери!Поздрав за поучителния текст! -
Интересно въздействие имат стиховете ти.Не можеш ей така да ги отминеш.И вълнуват..и замислят..Сигурно затова пропускам коментарите.Но моето благодаря,макар и само в мислите,все някак трябва да стига до тебе.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Мисля, че това си искал да кажеш...