3 jul 2007, 20:58

Кога ще се случи?

  Poesía
1K 0 18
Проскърцват мислите - ръждясали и вехти.
Едно и също всеки ден предъвкваме.
Като прожектори в мъглата светят
очите на смълчаното разсъмване.
Работим с неохота и наужким.
Ядем и спим, понякога се влюбваме,
понякога се чувстваме ненужни...
Едно и също - утро... залез... съмване...
Кога ли ще разчупи тишината
голямата любов - като стихия,
ще връхлети деня ни ураганен вятър
и делника спокоен ще разбие?
Поне веднъж в живота трябва да се случи.
Поне веднъж в живота човек да е безумен.
Не да се моли за любов - като бездомно куче,
а с шепи да гребе от щастието лудо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...