3 jul 2007, 20:58

Кога ще се случи? 

  Poesía
878 0 18
Проскърцват мислите - ръждясали и вехти.
Едно и също всеки ден предъвкваме.
Като прожектори в мъглата светят
очите на смълчаното разсъмване.
Работим с неохота и наужким.
Ядем и спим, понякога се влюбваме,
понякога се чувстваме ненужни...
Едно и също - утро... залез... съмване...
Кога ли ще разчупи тишината
голямата любов - като стихия,
ще връхлети деня ни ураганен вятър
и делника спокоен ще разбие?
Поне веднъж в живота трябва да се случи.
Поне веднъж в живота човек да е безумен.
Не да се моли за любов - като бездомно куче,
а с шепи да гребе от щастието лудо!

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??