Кога ще се случи?
Проскърцват мислите - ръждясали и вехти.
Едно и също всеки ден предъвкваме.
Като прожектори в мъглата светят
очите на смълчаното разсъмване.
Работим с неохота и наужким.
Ядем и спим, понякога се влюбваме,
понякога се чувстваме ненужни...
Едно и също - утро... залез... съмване...
Кога ли ще разчупи тишината
голямата любов - като стихия,
ще връхлети деня ни ураганен вятър
и делника спокоен ще разбие?
Поне веднъж в живота трябва да се случи.
Поне веднъж в живота човек да е безумен.
Не да се моли за любов - като бездомно куче,
а с шепи да гребе от щастието лудо!
Едно и също всеки ден предъвкваме.
Като прожектори в мъглата светят
очите на смълчаното разсъмване.
Работим с неохота и наужким.
Ядем и спим, понякога се влюбваме,
понякога се чувстваме ненужни...
Едно и също - утро... залез... съмване...
Кога ли ще разчупи тишината
голямата любов - като стихия,
ще връхлети деня ни ураганен вятър
и делника спокоен ще разбие?
Поне веднъж в живота трябва да се случи.
Поне веднъж в живота човек да е безумен.
Не да се моли за любов - като бездомно куче,
а с шепи да гребе от щастието лудо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
