22 abr 2007, 2:24

Когато

  Poesía
926 0 3
Когато

Когато света ми омръзне до болка,
аз бягам в другия свят.
Летя там с божествена златна двуколка,
под нея звездите горят.

Сънувам наяве, докосвам с ръцете си
миражи, мечти и неща,
които ги няма, но греят в сърцето ми...
Наяве сънувам света...

Завръщам се бодра, окъпана в радост,
прегръщам нормалния Път,
по-лесно живея в реалната гадост,
по-малко мечтите болят.

Болят ме мечтите, защото са вечни.
Една подир друга валят...
От хоризонта са по-по-далечни,
намират се в другия свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...