Когато
Когато света ми омръзне до болка,
аз бягам в другия свят.
Летя там с божествена златна двуколка,
под нея звездите горят.
Сънувам наяве, докосвам с ръцете си
миражи, мечти и неща,
които ги няма, но греят в сърцето ми...
Наяве сънувам света...
Завръщам се бодра, окъпана в радост,
прегръщам нормалния Път,
по-лесно живея в реалната гадост,
по-малко мечтите болят.
Болят ме мечтите, защото са вечни.
Една подир друга валят...
От хоризонта са по-по-далечни,
намират се в другия свят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Все права защищены
Поздрави