deyzisi (Десислава Иванова) deyzisi (Десислава Иванова)
17
16 jun 2009, 21:38

Когато

1.1K 0 5

        

          Когато сутрин се събуждам с усмивка на уста

          и слънцето пробужда пак в мене пролетта...

 

          Когато тихичко приседнеш до душата ми сега

          и лъчи изпълват въздуха с нега...

 

          Когато докоснеш струната с ръка

          и музиката разсейва всяка тъга...

 

          Когато тихо и упорито си проправяш път към сърцето ми

          и браниш с усмивка всяко отвоювано кътче...

 

          Когато нежно обсебиш всяка частица от мен,

 

          тогава!

          Тогава ще заспиш във мен,

          защото там е твоят дом -

          домът на любовта ни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • deyzisi (Десислава Иванова)
    deyzisi (Десислава Иванова)
    Да,малцина го умеят,а аз съм щастливка!
    Благодаря ти Велин,ти си с голяма душа,бъди щаслив!
  • rocker (Велин)
    rocker (Велин)
    Да, не само от сърцето, но и от цялата душа!!!
    "Когато тихичко приседнеш до душата ми..." - това е много трудно, но браво на хората, които го умеят - да настроят душата на отсрещният човек така, че да звучи любовно!
    Поздрави!
  • deyzisi (Десислава Иванова)
    deyzisi (Десислава Иванова)
    Благодаря ви много!Казаното от вас значи много за мен!
  • Adams (Тед Адамс)
    Adams (Тед Адамс)
    Ех,deyzisi,ех любов,любов,любов-пожелавам я на всеки и най-вече на теб
  • inakrein (Илияна Каракочева)
    inakrein (Илияна Каракочева)
    Много искрено е, нежно. Личи, че идва от сърецето ти. Поздрав!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0