deyzisi (Десислава Иванова) deyzisi (Десислава Иванова)
17
16 jun 2009, 21:38

Когато

1.1K 0 5

        

          Когато сутрин се събуждам с усмивка на уста

          и слънцето пробужда пак в мене пролетта...

 

          Когато тихичко приседнеш до душата ми сега

          и лъчи изпълват въздуха с нега...

 

          Когато докоснеш струната с ръка

          и музиката разсейва всяка тъга...

 

          Когато тихо и упорито си проправяш път към сърцето ми

          и браниш с усмивка всяко отвоювано кътче...

 

          Когато нежно обсебиш всяка частица от мен,

 

          тогава!

          Тогава ще заспиш във мен,

          защото там е твоят дом -

          домът на любовта ни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • deyzisi (Десислава Иванова)
    deyzisi (Десислава Иванова)
    Да,малцина го умеят,а аз съм щастливка!
    Благодаря ти Велин,ти си с голяма душа,бъди щаслив!
  • rocker (Велин)
    rocker (Велин)
    Да, не само от сърцето, но и от цялата душа!!!
    "Когато тихичко приседнеш до душата ми..." - това е много трудно, но браво на хората, които го умеят - да настроят душата на отсрещният човек така, че да звучи любовно!
    Поздрави!
  • deyzisi (Десислава Иванова)
    deyzisi (Десислава Иванова)
    Благодаря ви много!Казаното от вас значи много за мен!
  • Adams (Тед Адамс)
    Adams (Тед Адамс)
    Ех,deyzisi,ех любов,любов,любов-пожелавам я на всеки и най-вече на теб
  • inakrein (Илияна Каракочева)
    inakrein (Илияна Каракочева)
    Много искрено е, нежно. Личи, че идва от сърецето ти. Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0