16.06.2009 г., 21:38

Когато

1.1K 0 5

        

          Когато сутрин се събуждам с усмивка на уста

          и слънцето пробужда пак в мене пролетта...

 

          Когато тихичко приседнеш до душата ми сега

          и лъчи изпълват въздуха с нега...

 

          Когато докоснеш струната с ръка

          и музиката разсейва всяка тъга...

 

          Когато тихо и упорито си проправяш път към сърцето ми

          и браниш с усмивка всяко отвоювано кътче...

 

          Когато нежно обсебиш всяка частица от мен,

 

          тогава!

          Тогава ще заспиш във мен,

          защото там е твоят дом -

          домът на любовта ни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да,малцина го умеят,а аз съм щастливка!
    Благодаря ти Велин,ти си с голяма душа,бъди щаслив!
  • Да, не само от сърцето, но и от цялата душа!!!
    "Когато тихичко приседнеш до душата ми..." - това е много трудно, но браво на хората, които го умеят - да настроят душата на отсрещният човек така, че да звучи любовно!
    Поздрави!
  • Благодаря ви много!Казаното от вас значи много за мен!
  • Ех,deyzisi,ех любов,любов,любов-пожелавам я на всеки и най-вече на теб
  • Много искрено е, нежно. Личи, че идва от сърецето ти. Поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...