Jun 16, 2009, 9:38 PM

Когато

  Poetry » Love
1.1K 0 5

        

          Когато сутрин се събуждам с усмивка на уста

          и слънцето пробужда пак в мене пролетта...

 

          Когато тихичко приседнеш до душата ми сега

          и лъчи изпълват въздуха с нега...

 

          Когато докоснеш струната с ръка

          и музиката разсейва всяка тъга...

 

          Когато тихо и упорито си проправяш път към сърцето ми

          и браниш с усмивка всяко отвоювано кътче...

 

          Когато нежно обсебиш всяка частица от мен,

 

          тогава!

          Тогава ще заспиш във мен,

          защото там е твоят дом -

          домът на любовта ни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да,малцина го умеят,а аз съм щастливка!
    Благодаря ти Велин,ти си с голяма душа,бъди щаслив!
  • Да, не само от сърцето, но и от цялата душа!!!
    "Когато тихичко приседнеш до душата ми..." - това е много трудно, но браво на хората, които го умеят - да настроят душата на отсрещният човек така, че да звучи любовно!
    Поздрави!
  • Благодаря ви много!Казаното от вас значи много за мен!
  • Ех,deyzisi,ех любов,любов,любов-пожелавам я на всеки и най-вече на теб
  • Много искрено е, нежно. Личи, че идва от сърецето ти. Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...